ОПИСАНИЕ:

Балчик е малък крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич. Населението му е около 12 690 души (2015).

Разположен е в средните части на северното българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Значими забележителности в Балчик са архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, състоящ се от комплекс вили, изграден в периода 1924 – 1934 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи и създадената през 1955 г. от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 декара.

В момента функционират много хотели, семейни хотели, къщи за гости и квартири в Балчик. В близост са курортите Албена, Кранево, Златни пясъци и градовете Варна, Добрич и Каварна. Напоследък тук са се заселили немалко англичани, ирландци, руснаци и други чужденци. Американец и англичанин дори са се изявявали като певци в местния градски хор. Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). По време на гръцката колонизация на Черноморието милетски колонисти основават селището Круни (Krunoi) – името означава „Пролет“ или „Извори“. Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 пр. Хр. до 550 пр. Хр. Известно време след това, в чест на тракийския бог на виното, възприет от гърците под името Дионис, селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис). То е било в района на днешното рибарско пристанище. През 2007 година са разкрити основите на храм на Кибела от елинистичната епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса. След похода на Ситалк към 440 г. пр. Хр., селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г. сл. Хр. в Римската империя.

В Късната античност градът е преместен по-навътре от брега и римляните издигат нова голяма крепост – тя е превзета от българите още с основаването на отсамдунавска България през 680 г., които я населяват по време на Първото българско царство.

Прабългарско голямо селище, укрепено с валове, също има и в района на Авиобазата, където при разкопки на 23 юли 2004 г. в ранносредновековното селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният средновековен двуобреден некропол от прабългарския период – от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край Нови Пазар. Друго ранносредновековно българско селище със землено укрепление е имало на хълма „Ехото“ (Джени баир), при останките от стотина каменни строежа там. Идентифицирана е средновековната „агломерация“ Карвуна, концентрирана около българската крепост от времето на Второто Царство Карвуна и стратегическото ново селищно укрепление на най-високия хълм „Ехото“ . Тя дълго е главен град на Добруджа, докато, малко след смъртта на болярина Балик в 1366 г., наследника му – Добротица, не премества столицата си в Калиакра. В края на 14 век градът пада под османска власт. Оттогава той носи днешното си име.

Балчик е освободен от османската власт през 1878 г. Няколко месеца преди това началникът на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян спасява Каварна от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града, заради което е убит на 22 (10) юли 1877 г. от нападналите съседния български град турци. Веднага след това 80 души доброволци от Балчик и Силистра сформират конна чета (т.нар. „Драгунерия“), оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев – Амира, после от Бончо Павлов – Бунала и накрая от кап. Радович, която действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди. При боя на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се отправя към самата Варна и разрушава жп линията при гара „Гебедже“, днес Белослав, с което съществено подпомага освободителите. Руските войски освобождават Балчик от османската власт на 22 януари 1878 г. През 1913 г. Балчик попада под румънско владение. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България на 28 юни 1913 г. Добруджанската ? армия, възползвайки се от отпора на каквито и да е български войски, окупира напълно необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан – Балчик. През август 1916 г. румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години.

Hа 6 септември 1916 г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916 г. градът е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра, водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната и корабите са прогонени в морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“, командвани от кап. Георги Радков и подпомогнати от 3 хидроплана и българската подводница „Подводник № 18“.

През 1919 г. Балчик отново е окупиран от румънците. По време на репресиите 1913 – 1940 г. румънските окупатори убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената на които са записани на паметни плочи, поставени през 2005 г. в градината пред общината. На 21 септември 1940 г. силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев, извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III в Крайовската спогодба (1940 г.), с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди българи, бежанци, депортирани от родните им български земи в Северна Добруджа.

За етимологията на името Балчик съществуват няколко предположения: първото – от името на Балик, брата на деспот Добротица, виден български феодален владетел в Добруджа, чиято столица е бил и по чието име завоевателите го назовават, подобно названията, дадени от турците на град Кюстендил, (от името на деспот Константин), на Доспат (от Деспот Алексий Слав), на самата Добруджа (от името на деспота Добротица) и т.н. Разбира се, битуват и още версии за произхода на името на града: едната – от куманската дума „баликчик“ – „градче“ (според проф. Ив. Добрев), другата – от „балчук“ – турска дума, означаваща „калищата“ (предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд), от друга турска дума „балъкчък", която е умалително име, назоваващо място с богат улов на риба и четвъртата (според унгарския тюрколог Тамаш Секереш), че името може да идва и от тюркското „bal“ – пчелен мед и да означава „Медения град“.

Градът развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Румъния, Русия, България, по-малко – от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население.

Риболовът е типичен отрасъл. Яхтеното пристанище дава възможност за акостиране на 60 яхти. Развит е яхтеният туризъм, който предлага разнообразни пътешествия по северното Черноморие. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и пр.

В околностите на гр. Балчик са изградени и две игрища за голф, едното от които е проектирано от световноизвестния играч на голф Иън Уснам.

На 1 юли 2009 е прерязана лентата и на брегоукрепителното съоръжение „Дамбата“, посредством което в морската си част Балчик се свързва с курорта Албена. Стойността на строителномонтажните работи е 4 200 000 евро. Освен брегоукрепително съоръжение, „Дамбата“ е и пешеходна алея, по която туристите могат да се разходят от Балчик до Албена по самия бряг или да карат велосипеди.

В Балчик се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС:

Архитектурно-парковият ансамбъл, включващ сградите на Дворцовия комплекс, построен за лятна резиденция на румънската кралица Мария по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919 – 1940 г.) и създадената тук след освобождението на Южна Добруджа, от академик Даки Йорданов Ботаническа градина. Днес Ботнаническата градина разполага с най-богатата колекция кактуси и сукуленти на Балканите и в Източна Европа. Ботаническата градина се простира на площ от 194 м? и е със статут на Защитена местност по ЗЗТ. Тези два обекта днес се управляват от две институции: Ботаническата градина – от Софийския университет, а сградите – от Министерство на културата. На 27 юли 2015 г. Ботаническата градина отбелязва 60-годишнината от своето създаване. През 2005 г. Университетската ботаническа градина отваря своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей. В парниците ? зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др. В Дворцовия комплекс, с изключение на кралския апартамент, където е отворена изложбена експозиция, всеки срещу съответното заплащане има привилегията да отседне в апартаментите на принцовете и придворните и да вечеря в кралската трапезария. От тази възможност са се възползвали нееднократно Франсис Форд Копола и актьорският му екип, министри, българският президент, хора на изкуството. Възрожденската църква „Св. Николай Мирликийски“, построена през 1848 г. и килийното училище в двора ?, както и старата фурна отсреща са ансамблов паметник на културата от национално значение.

Храмът на Кибела, открит близо до пл. „Рибарски“ е археологически паметник на културата с наднационално значение.

Средновековните крепостни стени на града, запазени в кв. „Васил Левски“, са археологически паметник от национално значение.

Възрожденските каменни чешми, големите търговски каменни сгради и оцелелите тук-там традиционни възрожденски къщи също са забележителни произведения на българската архитектура.

Паметник на падналите в битките за обединението на България във войните от 1912 – 1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944 г. 61 балчиклии.

Паметник на кап. Георги Радков и командваната от него лека брегова батарея победила и отблъснала в морския бой при Балчик на 13 декември 1916 г. тежката руска ескадра, бомбардираща и опитваща се да разруши напълно красивия български град. Паметни плочи на родените или живели в Балчик македонски войводи Андон Калчев и Михаил Даев, на опълченците: Георги Попов, Никола Иванов, Никола Минков, на дома на опълченеца Георги Попов и на летеца изтребител Симеон Михайлов. Паметник на убитите от румънските окупатори по време на репресиите 1913 – 1940 г. 73-ма жители на града и над 900 от околните села.

Мемориалните чешми за възпоменание на моряците от Българския Беломорски флот и Черноморския флот, на отвоювалите от гръцките фанариоти църковните и просветни права на българите в града, на възрожденеца Кою Райчев и одесоския митрополит Йосиф българин от Сяр, издигната в градината на възрожденскшя храм „Св. Николай Мирликийски“. Мелницата на Анонимното индустриално дружество, символ на Балчик и сериозен брегови ориентир. Построена е през 1910 г., впоследствие разрушена при корабна бомбардировка по време на Първата световна война. Понастоящем в сградата се правят преустройства за превръщането ? в средище за културни мероприятия.

Историческият музей на Балчик разполага с интересни находки, датиращи от преди няколко века, археологически разкопки.

В Балчик има: етнографски и възрожденски комплекс, художествена галерия, взаимно училище, три църкви и една джамия, които също са обект на интерес от страна на туристи. Художествената галерия в Балчик е с над 40-годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. Във фонда на галерията има произведения на Владимир Димитров - Майстора, излагани са творби на Салвадор Дали и други световни майстори.

Най-значимото събитие за град Балчик е наскоро откритият храм на богинята майка Кибела в центъра на града. Археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки.

Град Балчик е център за много културни мероприятия. Ежегодно се провеждат множество фестивали. С традиции е детският фестивал „Усмивките на морето“. С тенденция да се превърнат в ежегодни фестивали са „Балфест“ – международен филмов фестивал за документални филми, и международният Филм форум.

Друг редовен фестивал е „Балфест“, който се провежда в края на годината. Това е международен фестивал за документално и репортажно кино.

24 май е определен като празник на Балчик. На този ден в града има богата културно-развлекателна програма, както и богата търговска алея.

През 2007 г. в началото на месец май е поставено началото на първия фотопленер „Балчик – древен и модерен“.

ГАЛЕРИЯ:

 

Други туристически обекти и забележителности
в същата област

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

 

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: