гр. Несебър
Несебър е един от най-древните градове в Европа. Разположен е на полуостров в Черно море, свързан със сушата чрез тесен провлак. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. На територията на стария град голям може да се разгледат много старинни и антични културно-исторически обекти от различни периоди на развитието на града от създаването му до наши дни - останки от крепостни стени в началото на града, руини от ранновизантийски терми, много старинни църкви и възрожденски къщи
Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия в края на бронзовата епоха. Древните траки са го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава градът на Мелса - легендарния създател на селището. Месамбрия е имала две удобни пристанища - северно и южно, в които и сега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби.
В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти - дорийци по произход. То постепенно се укрепява, строят се храмове, гимназион, театър.
В града строят кораби, развиват се редица занаяти - основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети около 440 г. пр. Хр.
Своя разцвет тя достига през III-II в. пр. Хр. когато сече и своя златна емисия. Материален израз на богатия икономически, културен и духовен живот, който е водил града са многобройните находки от този период, представени в Археологическия музей на града.
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян без съпротива от римските войски. След временна окупация е включен трайно в пределите на Римската империя в началото на I век. Месемврия, наричана така по това време, е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки
След преместване на столицата на римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове - базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми.
След близо 40-годишно византийско владичество Несебър е присъединен отново към Българската държава през 1304 г. от цар Тодор Светослав. Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Строят се нови църкви - “Христос Пантократор” - (XIII в), “Св. Йоан Неосветени” - (XIV в.), в околностите на града активна духовна дейност развиват редица манастири.
По легендарни данни през своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 26 от тях. Културното наследство на древния град е представено в четири музейни експозиции: - Археологически музей, представящ богатата материална култура на Месемврия - Несебър от античността, средновековието и Възраждането. - Етнографски музей - къща “Москояни” - Църква “Св. Стефан” - XI век, фрески - XVI в., иконостас - XVII в. - Църква “Св.Спас”, фрески - XVII в. Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените паметници от различни епохи на VII-та сесия на Комитета за световно наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град Несебър е включен в списъка на Световното културно наследство.
Подробна информация за Стария Несебър и туристическите обекти в града може да разгледате от сайта:
