Пловдив - Стария град
Град Пловдив има голямо културно-историческо значение и богата история, датираща още от римско време, за което свидетестват много останки от антични римски постройки. Освен това къщите в Старинен Пловдив, с тяхната романтична аура, отвеждаща посетителя повече от век назад, са ценни архитектурни паметници от периода на националното Възраждане.
За съжаление много от съществуващите някога къщи са изгорели по време на големите пожари през 1815, 1846 и 1898, унищожили цели квартали. Но дори малкото оцелели дават достатъчно добра представа за българския строителен гений. След мащабна рестраврационна и консервационна дейност през 60-те години, къщите са възстановени за бъдещите поколения, а много от тях са обявени за паметници на културата.
С впечатляващия си външен вид, пищна вътрешна украса, уют и фамилен дух те са квинтесенция на духа на времето си. В своето историческо развитие Пловдивската къща е представена от два ясно разграничими типа постройки. Първата е от ранния период на турския феодализъм. Това е двуетажна, рядко едноетажна, несиметрична къща, съхранила модела от българските високопланински селища.
Тя се отличава със своята отворена чардак, която се поддържа от дървени колони и се подава над улицата или по-рядко над двора. Къщата се състои от две или три (рядко 4) стаи, разпределени на един или два етажа. В началото на 19 в. се появява нов тип жилищна постройка, известна като симетрична къща. Тя възниква спонтанно и не се разглежда като продължение на несиметричната.
Характерни черти на този нов тип къща са симетричното решение на плана и фасадата, засилената и по-стабилна конструкция, по-богатата и сложна архитектура и интериорна украса. Неотменни елементи са салонът на приземния етаж, стълбището към горния етаж и просторната приемна срещу него. Жилищните помещения са разпределени около приемната.
В тези къщи могат да се видят изключителни по майсторството си дърворезби по таваните; линеарни или орнаментални стенописи, често включващи медалиони с архитектурни пейзажи; дърворезби, които приличат на дантели или цветя, направени от оцветено дърво; прекрасно изписани ниши, вградени гардероби, килери, шкафове, поетични малки наблюдателни кулички, гледащи към улицата, тераси и павилиони и много други.
Важен елемент от цялостния ансамбъл на Стария град е и широчината на уличките. Водещ принцип по онова време било да има достатъчно място, за да се разминат два коня с ездачите или две натоварени мулета. Релефът на Трихълмието също помага за общото впечатление. Височината на хълмовете (Небет тепе 204 м, Джамбаз тепе 200 м, и Таксим тепе 186 м) е подходяща за жилищни сгради и за амфитеатралното разположение на Стария Пловдив.
