гр. Златоград

Той е най-южният български град и се характеризира с най-малката надморска височина в своята община - 420-550 м.

Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградска общината. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България ,и засега единствен, частен етнографски ареален комплекс. Комплексът е открит със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост.