Арбанаси*

Арбанаси е село в Северна България на 5 км. от Велико Търново на възвишение, което разделя двата най-големи града в областта – Велико Търново и Горна Оряховица. През 17 и 18 век е бил важен икономически център с богати жители, занимаващи се с търговия, производство на коприна. Тогава селото наброявало около 1000 къщи. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също характерно за този край. Арбанашките търговци джелепи обикаляли цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия, Египет. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др.

За икономическия възход и благосъстояние на местните жители свидетелстват както големите, богато обзаведени къщи, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век обаче селото е сполетяно от кърджалийски нападения през 1792, 1798 и 1810 г. които са го ограбили и опожарили. Така постепенно някогашният блясък на селото изчезнал, но от тогава са запазени много автентични къщи, сега превърнати в ресторанти, музеи, хотелчета, къщи за гости и наред с романтичните тесни улички, виещи се около сградите го правят предпочитано и любимо място за българските и не само български туристи.

Селото е прекрасно място за почивка, разходки сред чистия възвух и природа наоколо, опитване на местна, вкусна кухня, но и културно обогатяване. Даваме информация какво може да се посети при вашия престой в това китно селце.

С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение.

Интерес представляват старинните арбанашки чешми с големи стрехи. Това са Коконската и Пазарската чешма. Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Надписът в превод е: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата." От запазените къщи будят интерес двете музейни Костанцалиевата и Хаджиилиевата.

Наред с арбанашките къщи и чешми особен интерес представляват седемте арбанашки църкви, едни от най-забележителните паметници на българското изкуство през. периода XIV-XVIII в. Това са „Рождество Христово", „Св. архангели Михаил и Гавриил", „Св. Димитър", „Св. Атанас", „Св. Георги", „Св. Богородица" и „Св. Никола". Последните две по-късно са превърнати в манастири.

Подробна информация за комплекса може да разгледате от уеб сайта: http://www.arbanassibg.com