Пеещи скали

Резерватът ревниво пази гори изпъстрени с ели, жешля и обикновен явор, ясен и габър. Растителното богатство се допълва от червени и черни боровинки, сибирска хвойна, лавровишня, родопски силивряк, дебелец, синя и жълта петниста тинтява. През ранната пролет, сини килими от минзухари следват пътя до Дебиделската поляна. Въпреки напора на дръзки бракониери, тук все още могат да се срещнат диви кози, мечки, елени и сърни, златки, диви котки и невестулки.

Могъщата гръд на планината раздипля за насита на очите изумителни гледки, а нощем донася вой на вълк и вик на горска улулица. На северозапад е челото на връх Зелениковец, а от запад се издига връх Росоватец. От север потънали в хладната прохлада на зелени тесни долини, извиват тела реките Багарещеца и Цървулщица. Навирил муцуна към небето стърчи връх Вълчата глава.

В посока изток е гръбнака на Старопланинската верига, там белее паметникът на връх Шипка, подир него и върхът на войводата Хаджи Димитър. На юг при вида на Триглавския масив дъхът секва, духът се смирява пред главоломно спускащите се стръмни склонове. Като корона увенчават планинската грамада гордите чела на върховете Голям и Малък Кадемлия, Зли връх, познат по-скоро, като Мазалат и Танас тепе.

Над меките диви треви по билата на Триглав, край скалистите зъбери и надолу край шумящата в дълбокото Габровница се вият скални орли и мишелови, и странният им писък пронизва сърцето с магията на един приказен свят, обрича те на него, за да се връщаш тук отново и отново.