Силкосия

Резерватът "Силкосия" е първата защитена територия в България. Разположен е в североизточните разклонения на Странджа, при надморска височина от 100 до 200м. Площта е заета почти изцяло от естествена високостъблена гора с предимно смесени съобщества на благун, горун, цер, бук, странджански дъб - характерен за района. Мекият и влажен климат обуславя продължителен вегетационен период, богатство и разнообразие на флората и растителността.

Голяма част от растителните съобщества и от изграждащите ги видове са представители на евксинската растителност, имат близко сходство с растителността на Мала Азия и Западен Кавказ. За някои видове например кавказка (меча) боровинка този район е единственото им находище в Европа. Евксински представители са дървесните горски видове, понтийското бясно дърво, лавровишнята и други.

Характерни са представителите на средиземноморската растителност - пирен, странджанска (понтийска) зеленика и други. Между евксинските видове голям брой са реликти - източен бук, странджански дъб, лавровишня, кавказка боровинка. В района на резервата се срещат видове животни с ограничено разпространение - чакал, голям и малък маслинов присмехулник, червеноглава сврачка, черноглава овесарка, жълтокоремник, горски гущер, вдлъбнаточелен смок и други.

Голям е броят на сърните и дивите свите. Обикновени обитатели са заек, лисица, язовец, пор, невестулка, катерица, таралеж, къртиц;а, прилепи, земеровки, сънливци, сойка, авлига, славей, синигери, чинка, зеленика, овесарки, сврачки и други. Разнообразието на растителни и животински видове е наистина впечатляващо и е ценно от научна гледна точка.