Славянка

Славянка е планина разположена на границата между България и Гърция. До 1953 година името на планината е Алиботуш, като преди това (около 1920-1923) е наричана Китка планина. В Гърция планината се смята за част от Пирин и затова се използва античното име на Пирин Орбелос, на новогръцки Орвилос. Поради граничното си разположение Славянка е малко известна планина и достъпът до нея в миналото беше силно ограничен. За сметка на това природата й е девствена.

Най-висок връх:

Гоцев връх (старото му име е Алиботуш) с височина 2212 м.

Други високи стръмни върхове:

Голям Царев връх (2186 м),

Малък Царев връх (2183 м),

Шабран (2196 м),

Салюва джамия (2027 м).

Геоморфологичните форми в Славянка са разнообразни. Извесно е билото Св. Константин, което се спуска от в. Славянка и се дели на два клона: единият стига на север до долината на Мътница, а другият - на североизток и изток край южната граница на гората. Близо до в. Славянка двете била се характеризират с големите си стръмнини, а целият масив – с куполовидната си форма. Източният клон на билото образува няколко по-важни възвишения - Брезата, Св. Константин, Митницата, Теплешки връх и Чаплен баир. Силно изразеният карстов характер на планината е причина за много бързото обезводняване на резервата. Под в. Славянка извира р. Мътница, която има обширен водосборен басейн - обхваща землищата на няколко села: Парил, Тешово, Лъки, Гайтаниново, Нова Ловча, Илинден и Петрелик. Поради силно ерозиралият терен реката често влачи много наносни материали, от където идва и името . Ето защо при вливането си в р. Места тя образува огромен наносен

Преобладава подпочвеното подхранване, докато снежното е едва 20-25% спрямо общия обем. Срещат се също канелено-подзолисти, а по високите части - планинско-ливадни почви. Високите части на планината са силно обезводнени поради варовиковите терени. Само на места има съвсем малки изворчета. Затова пък в ниските части извират големи извори, като някои са с дебит над 1 000 литра в секунда. Изворът на Петровска река е с дебит около 800–1200 л/сек и от него черпят вода 15 села и три водноелектрически централи.

Създаденият през 1951 година биосферен резерват Али Ботуш е включен в списъка на ЮНЕСКО по програмата "Човек и природа" през 1977 г. Няколко пъти е разширяван и сега площта му е 1628 хектара с буферна зона 750 хектара. Обхваща територии с различна надморска височина-от 1140до 2212m. На територията на резервата има голям брой балкански и европейски ендемити (черния бор Петродан, борисова ела, алиботушкия чай-пирински, парилската метличина, славянското котенце и др), както и голям брой реликти (растения от предишни епохи). Обявен е за резерват с обща площ 1185,8 ha с Постановление №1171 на Главно управлени на горите от 24.11.1951г., за да се запази най-голямото находище черна мура, която е балкански ендемит. По своето богатство и разнообразие на растителни видове Славянка е естествена ботаническа градина, ноято поради недостъпността си относително е запазила и до днес първичният си вид и красота. От ранна пролет до късна есен тук не спират да цъфтят най-различни и редки за природата растения.

Източник на информация: http://bg.wikipedia.org