ОПИСАНИЕ:

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 km навътре в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на 10 km на юг е днешният град Бургас, на 18 km на север е Несебър.

Поморие е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. На територията на Поморийското езеро са установени 269 вида птици. Там живеят още 87 вида висши растения, 7 вида риби, 17 вида земноводни, 31 вида бозайници и 200 таксона безгръбначни животни.

Градът е основан с името Анхиало в края на V век пр. Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.



Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. През 134 г.сл.н.е. за Анхиало съобщава Ариан в своето съчинение „Обиколката на Черно море“.[3] По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

През VII век на това място вече е съществувал храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.

При Крум през 812 г. Анхиало е добавен към българските земи, а по-късно, тук цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой.

Прабългарското име на Поморие е Тухтон.

Поморие е бил център на много битки и природни бедствия – затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.

Сред традиционните икономически дейности на местното население са лозарство, винарство, солодобив и риболов, а туризмът и прилежащите дейности определят съвременният облик на Поморие.

Традиционно за Поморие е балнео и калолечението. Уникалната лечебна кал от дъното на Поморийското езеро е богата на много минерали, химични съединения, хормони и др. Има доказано антисептично и болкоуспокояващо действие и стимулира метаболитните процеси в организма.

Водата в Поморийското езеро се използва като вани с много добър лечебен ефект.

Лугата е краен продукт от солодобива в Поморийските солници с по-голяма концентрация на всички елементи на морската и езерната вода. Има противовъзпалително действие.

Чрез сондаж през 2007 г е открита солена минерална вода, уникална за страната. Извира от 70 m под земята. Водата е в пъти по-солена от морската. Не е годна за пиене, но се използва за СПА-процедури в един от хотелите.

Уникалният климат и подхящите почви са основа за развитие на лозарство и винарство в района на град Поморие от дълбока древност. Този отрасъл достига своето най-високо развитие по времето на античната гръцка колония Анхиало. Виното се смята за божествена напитка от траките, които го произвеждали в знак на почит към Бога на веселието и виното Дионисий.

По-късно тези традиции на се развиват от римляни, византийци и българи и като цяло черноморските градове в региона се превръщат в центрове за търговия с вино.

През 1932 г. се създава първата съвременна винарска изба „Поморие“, която е носител през годините на престижни награди като "Златен Ритон“, "Вино на годината“, "Винария“ и други. Тук се създават качествените сухи бели и червени вина с марките "Димят“, "Мускат“, "Шардоне“, "Мерло“, "Каберне Совиньон“ и още.

Други забележителности в района са: Тракийска гробница, Поморийското езеро – защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760,8 ха., Посетителски център Поморийско езеро – интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна. Блатно кокиче – защитена местност, площ 2 ха; разположена край с. Горица, Корията – природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец

„Стари поморийски къщи“ – архитектурен резерват – сградите в резервата са строени през XIX век. Намират се недалеч от брега на морето, в източния край на старата част на град Поморие и представлява архитектурата и специфичните елементи на къщите по морския бряг. Представляват типичната поморийска къща за онова време – двуетажна, с каменно приземие, където са се помещавали кухненски, стопански помещения или складове за вино, сушена риба и рибарски принадлежности и паянтов етаж, до които отвежда дървена стълба. Тук има салон и стаи около него. Към днешна дата къщите от архитектурен резерват „Стари къщи“ са частна собственост и не се допускат посетители. В Историческия музей на Поморие има експозиция, претворяваща точната им подредба.

Кални бани – лечение с кал от Поморийското езеро, Църква „Преображение Господне“, XVIII век. Църква „Рождество Богородично“, XIX век, Римски мавзолей – куполна гробница-хероон, Къщата на Пейо Яворов, Яворовите скали (едно от любимите места на Яворов, на което е творял)

ГАЛЕРИЯ:

 

Други туристически обекти и забележителности
в същата област

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

 

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: