Пътеводител за туризъм в България - забележителности, курорти, туристически агенции, хотели, къщи

КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКИ
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

Крепости

Курорти, морски курорти, ски курорти, спа, балнеолечебни, хотели на море, хотели на планина, спа хотели

Архитектурно-музеен резерват "Царевец"

Категория: Крепости
Регион: Централна Северна България
Област:
Местоположение: гр. Велико Търново

ОПИСАНИЕ:

Този културно-исторически комплекс е един от най-впечатляващите и неповторими исторически символи за България.

Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р.Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на "трети Рим, втори Константинопол", е един от най-големите в европейския югоизток.

Основната крепост е на Царевец. Първото селище на този исторически хълм се появява през късния халколит / 4200 г.пр.Хр./. То продължава своето развитие през бронзовата епоха /ІV-ІІ хилядолетие пр.Хр./ и особено през желязната епоха/ ХІІІ-І в. пр.Хр./, когато негови обитатели са траките. През V-VІІ в. на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Унищожен е при аваро-славянските нашествия през VІІ в. През ІХ в. на мястото на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава и особено в епохата на византийското владичество. През ХІІ в. селището е вече укрепено , а във вътрешността му са построени болярски жилищен комплекс и няколко християнски култови сгради.
През 1185 г. при освещаването на църквата "Св.Димитър" е поставено началото на въстанието на българите срещу византийското владичество начело с братята боляри Асен и Петър. На следващата година българската държава е възстановена и Търновград става нейна столица.
На Царевец били изградени Царският дворец и Патриаршията- двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. Фортификационната система била подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, Лобната скала и Балдуиновата кула, спускащи се до р.Янтра.
В крепостта Царевец е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак. Състоял се е от три последователно разположени порти, отбранявани от кули.
В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх Ал.Рашенов. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Реставрирана е през 1971 г.
Вторият вход на крепостта е Малката / Асенова / порта. Намира се на северозападната крепостна стена. В скалата пред Първата порта има прорез, над който се е спускал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Портата е възстановена без кулата през 1932-1934 г. по проект на арх Ал.Рашенов. Втората порта е на 18 м след първата. Третата порта на Главния вход е съществувала до 1889 г. Реставрирана е през 1971 г.
В югоизточната част на крепостта се е намирала т.нар. Френкхисарска порта, Третият вход, която свързвала основната крепост с квартала на франките / чуждестранните търговци/, разположен в подножието на югоизточния склон на Царевец. През Средновековието Търново е имало оживени търговски връзки с градовете републики Генуа, Венеция, Дубровник и др.
Този вход е бил охраняван от т.нар.Балдуинова кула. Името на тази кула е свързано с легендата, че в нея е бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски , пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г. В края на ХІІІ в. при тази кула бил изграден един от градските манастири. Комплексът имал връзка с единственото водоснабдително съоръжение извън стените на цитаделата.
Укрепеният средновековен град на Царевец бил гъсто застроен. При археологическите проучвания, които позволиха да се установи градоустройствения план, бяха открити основите на повече от 370 жилищни и стопански постройки, 22 църкви / 4 от които ранновизантийски / и 4 манастирски комплекса.
Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа-официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор.
В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са открити три гробници и фрагменти от саркофаг, в които са били погребани някои от търновските царе. Мощите на светицата, покровителка и пазителка на Търновград са били тук до падането на столицата в ръцете на османските завоеватели. Дворцовата църква е била богато украсена с разноцветни мозайки и стенописи.
При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход. ;