На 2км от гр. Перник, на десния бряг на река Струма се намират руините от древно селище и крепост, за които се счита че датират от периода на каменно-медната епоха. Енеолитното селище върху хълма Кракра било с вътрешно селищна планировка на обширните жилищни сгради и на калдъръмените улици. То се простирало на площ около 35 дка и без съмнение е било едно от най-големите и процъфтяващи праисторически селища в района. То било опожарявано и отново възстановявано два пъти, след което животът върху хълма замрял за цяло хилядолетие. В началото на ІІІ хилядолетие, през ранната бронзова епоха хълмът Кракра бил населен отново и с краткотрайни прекъсвания бил обитаван до ХІІ в.

Първото му укрепване с крепостни стени започнало след средата на ІV в.пр.Хр. Тук по старогръцки образец била изградена елитна крепост с отбранителни кули и съоръжения, дворцов комплекс и светилище на бог Дионис. По своя блясък тя не отстъпвала на древните елинистически градове Коринт, Амфиполис и Пела. Играла е ролята на стратегически династичен, военно-политически, търговски и културен център на земите по Горна Струма. Районът бил обитаван от племето агриани, което било известно с отличните си умения като рудари и елитни бойци. Античните старогръцки историци споменават и името на най-изявения им цар – Лангар, съюзник на македонските владетели Филип и Александър Македонски.

През ІІІ в.пр.Хр. крепостта била частично разрушена при едно от келтските нашествия. След бързото и преустройство тя възстановила водещата си роля в района до включването му в границите на провинция Тракия на Римската империя и в стратегия Дентелетика.

През Античността на хълма е съществувала римска вила, която заедно с богатите чифлици в кв.Бела вода, кв.Тева и с.Кралев дол контролирали местната земеделска, занаятчийска и рударската дейност. През ІV в. те заедно със светилището при кв.Църква и емпориона в с.Арбанас били разграбени и опожарени при грабителските походи на готите.

През ІV-VІ век върху хълма Кракра съществувало неукрепено селище, чийто основен поминък били скотовъдството и рударството. В близката му околност били изградени три големи антични църкви. Пет отбранителни антични крепости охранявали района и пътищата по Голо Бърдо. През VІ век те и целият Горнострумски район били опустошени при нашествията на славяни и авари, и след това били изоставени. През ІХ век Пернишко било включено в границите на българската държава. На хълма била изградена здрава средновековна твърдина, управлявана от български боляри.

Средновековният Перник бил опорен политически, административен и търговски център в района, който контролирал и 35 близки цитадели. В границите на крепостта били изградени 7 църкви и параклиси, заради което легендата разказва че хълмът бил наричан освен Крепок и “малката Света гора”. През 1189 г. крепостта била опожарена и разрушена от войските на сръбския жупан Стефан Неман и изоставена.

Източник на информацията за този обект: http://www.pernikinfo.com

;

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

Крепост Кракра
/Антични постройки, руини/

Земенският манастир
/Манастири, църкви/

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

Ждрелото на река Ерма

/Вековни дървета/