Град Велики Преслав е разположен в полите на Преславска планина. В началото на IХ в. на това място е започнало изграждането на добре укрепено средище. В първия век от своето съществуване града пораства, заграден е с яка крепостна стена, водоснабден и благоустроен. След налагането на Християнството като официална религия от княз Борис (864г.), тук са построени множество храмове. По-късно Преслав става втората столица на Българската държава. Градът преживява изключителен разцвет, като се превръща в център не само на политиката и дипломацията, но и на редица художествени занаяти, забележителни архитектурни достижения, активна книжовна и просветна дейност.

Важни за българската държава събития бележи 893 година. Проведеният тогава Преславски събор утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики. Докато по планировката и разположението си Плиска всъщност представлявала военен стан, Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош.

Кръглата (Златна) църква предизвиквала възхищение и изумление у всеки. Позлатеният й купол бил пищно декориран отвътре с фантастична мозайка на златен фон. Планът на църквата впечатлява и до днес с великолепната окръжност на основите си. Тя била построена на хълм извън градските стени, за да могат гражданите да й се любуват от разстояние. Велики Преслав е останал навеки свързан с разцвета на средновековната българска култура, с нейния Златен век. Тук е създадена Преславската книжовна школа, повлияла на цялостното културно развитие на източна Европа. В онези години България е била фактор, с който са се съобразявали всички европейски владетели, варварските племена, Византия… За богатствата и великолепието на града свидетелства преславското съкровище, състоящо се от 150 великолепни предмета. Упадъкът на Преслав започва по време на втората българска държава, когато столица вече е Търново. Недалеко от Преслав, край Патлейна, е открита и уникалната керамична икона на Св. Теодор Стратилат - X век, състояща се от двадесет цветни плочки. С този шедьовър на средновековната живопис се слага и началото на хилядолетната традиция в българската иконопис. ;

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

Плиска - първата българска столица
/Крепости/

Средновековен град Велики Преслав
/Крепости/

Шуменска крепост
/Крепости/

Националният историко-археологически музей "В. Преслав"
/Музеи и къщи-музеи/

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

Дервиша

/Резервати/

Патлейна

/Резервати/