Пещера в южния склон на карстовия рид Рабишка могила, Западен Предбалкан. Разположена е северозападно от град Белоградчик и югозападно от село Рабиша, Видински окръг. Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредни сивобели варовици. "Магурата" е една от най-големите и красиви български пещери. Общата й дължина е около 2600м. Отделните зали имат колосални размери. В пещерата има много зали : "Триумфална зала", "Полето", "Хармана", "Прилепна галерия", "Стрелбищата", "Галерията с рисунките", която само по централната си ос е дълга над 0,3км. Другите галерии са "Зловеща галерия", " Слънчева зала", "Зала на сталактоните, "Зала на падналия бор", "Тронна зала", "Римсова зала" и др. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели. "Магурата" е богата на сталактити, сталагмити и сталактони. В "Триумфалната зала" има малко езеро. Пещерата има почти постоянна температура. Срещат се няколко вида прилепи, бръмбари, мокрици, кафяво-бели гъби и др. От 1971г. се извършват археологически разкопки. Първите следи от човешко присъствие в пещерата датират от преди 12 хиляди години. Триумфалната зала е обитавана от човека по време на раннобронзовата и ранножелязната епоха. Под просторния Подмол, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи, оръдия на труда (стъргалки, ножове, шила, накити), изработени от кремък, камък, кост и рог на елен. Три от селищата са от ранната бронзова епоха и три - от ранната желязна епоха. Жилищата са били строени от забити в подовата глина дървени колове на разстояние 25 см един от друг, преплитани с пръти и измазани с глина. За покрив на жилищата е служил скалният таван на Подмола. Подовата мазилка е била от жълта глина. В пещерата са намерени и животински кости от пещерна хиена, див кон, домашно говедо, елен, сърна, дива коза, домашна свиня и куче. В малка меча дупка са открити скелети от пещерна мечка. Открита е и керамика, която е изработвана на ръка и е с добре загладена повърхност, формите са разнообразни - паници, чашки, аскопи и др. Разкритата керамика е изработвана от добре почистена глина, изпечена добре, с добре загладена повърхност и с богата щампована украса. По стените на "Галерията с рисунките" има скални рисунки, вероятно от ранната бронзова епоха. Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Рисунките в "Магурата" изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. На места, изображенията редставляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят. Магурата" е една от най-красивите и най-посещаваните от туристи пещери в България и представлява истинска ценност за страната ни. ;

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

Белоградчишки скали
/Вековни дървета/

Биосферен резерват Чутурите
/Вековни дървета/

Магурата (Рабишка пещера)
/Водопади/