Пътеводител за туризъм в България - забележителности, курорти, туристически агенции, хотели, къщи

КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКИ
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

Манастири, църкви

Курорти, морски курорти, ски курорти, спа, балнеолечебни, хотели на море, хотели на планина, спа хотели

Патриаршески манастир

Категория: Манастири, църкви
Регион: Централна Северна България
Област:
Местоположение: На около 10км от гр. Велико Търново

ОПИСАНИЕ:

Манастирът “Света Троица”, известен още и като Патриаршески манастир, е разположен на около 10 км. от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в прекрасна местност, в подножието на непристъпни скали.

Първата обител в района датира от 1070 г. През 1368 г. отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като други монаси започват да прииждат търсейки духевен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превръща в истинска монашеска общност. Скоро след това, бъдещият Патриарх Евтимий също се присъединява към общността и бързо става известен със своите способности в първото книжовно училище, създадено от монасите там. С остаряването си Теодосий постепенно прехвърля на Евтимий дейността си по управлението на манастира. Така съвсем естествено Евтимий става игумен на “Света Троица” след внезапната смърт на Теодосий Търновски.

По онова време обителта се издържа от властта в лицето на Иван Александър и Иван Шишман, които са посещавали манастира за разговори с Теодосий и често са оказвали финансова помощ и са оставяли храна за монасите. В края на 14-ти в., когато държавата е завладяна от османските войски, бъдещият Патриарх Евтимий получава злато от Иван Шишман, с което да откупи столицата при нужда, докато самият цар воюва на границите срещу нашествениците. За съжаление, никой от двамата не успява да спаси страната и столицата от падането под османско владичество. Евтимий заедно с други видни жители на Търново са принудени да приемат Исляма или да умрат, докато пред погледа им биват изколени 300-те монаси от манастира. Когато идва момента за избора на Патриарха, той отказва да си смени вярата и е осъден на смърт. Все пак присъдата не е изпълнена – според преданието ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и затова Евтимий е пратен в изгнание.

Малко преди освобождението от османско иго манастира е възстановен с помощта на извстния майстор Кольо Фичето. Той издига църквата, след което друг известен майстор – Захари Зограф – я изографисва. За съжаление, земетресението през 1913 г. разрушава храма и другите сгради. Дизайна на реконструираната след това и запазена до днес църква е различен от този на Кольо Фичето, тъй като съдържа куполи, забранени за православните църкви по време на робството.

Манастирът е мъжки до 1946 г., когато идват първите жени – в началото те живеят в селскостопанските сгради. Настоящата игуменка пристига през 1948 г. и по настоящем е на 84-годишна възраст. Благодарение на нейните и на другите монахини усилия, манастира процъфтява през последните десетилетия. Най-старите все още функциониращи сгради са от 1948 г., а църквата в сегашния си вид е на 10 години и все още се изписва отвътре.

Манастирът не предлага храна и настаняване. За сметка на това може да се наеме стая в частна квартира или в някой от многобройните хотели в близките Велико Търново и Арбанаси и същевременно да се опита традиционна българска кухня в хубавите механи и ресторанти в стар стил.

Пътят до “Света Троица” започва от покрайнините на Велико Търново, близо до останките на крепостта Царевец. След около 2-3 км. в посока Горна Оряховица, малко преди с. Арбанаси, е отбивката за манастира – тя е учудващо добра за коли.

Източник на информацията за този обект:
http://www.bulgarianmonastery.com

;